Вече мина месец от както се записах в Software University София (Софт Уни накратко) и реших да споделя моето мнение за него. Най-вероятно до този момент знаете или поне сте чували за него от едно или друго място. Няма да навлизам в подробности за самият университет и преподавателите  му понеже докато четете тази статия информацията може вече да е стара и е добре да влезете на посоченият адрес и да се запознаете по-добре.softUni

За популярността и цензът на университетът си дадох сметка чак на входният изпит. Изкарах 420/500 точки и дори не бях в топ 100, даже мисля, че бях класиран на 180-186 място и това е първият прием на първият випуск. Иначе самият изпит се състоеше от 5 задачи които можеха да се решават  на C#, C++, Java и JS нищо , че самият курс се казваше C# Basics. Както и да е влязох в ниво едно на университета и започнахме да изучаваме „Java“ с която аз се сблъсквах за първи път. В началото ми харесваше след 2-рото 3-тото домашно не чак толкова.  Впечатленията ми от Java курса главно бяха свързани с домашните и с курсовата работа. В едно домашно имахме за задача да изкараме всички 52 карти за игра в PDF файл което си беше голяма играчка понеже се наложи да работим и с външни  библиотеки, а и аз досега никога не бях правил такова нещо. Също така имахме за задача да прочетем Ексел документ и да извадим нужната ни от него информация, или да направим всички комбинации на карти които образуват „Full house“ в покера с нормално тесте (3744 на брой), а след това и с джокери (119808 на брой). Не знам на вас как ви звучат тези неща, но на мен ми звучаха трудно и като се помъчих да ги направя се оказаха още по-трудни. За щастие на помощ идва форума– главното място където веднага ще намериш някой да ти обясни и да ти помогне независимо кое време на денонощието е. Имахме и курсова работа  в която бяхме разделени на отбори по 4-ма. Имах големи очаквания тъй като това щеше да  ми е четвъртата игра която правя и си мислех, че ще сътворим нещо доста прилично, а и съотборниците ми веднага се захванаха с проекта.JavaMeme Както обикновено си останах само с мисленето имах големи идеи ала като започнах да ги прилагам всичко се бъгваше, прецакваше и въобще не работеше както трябва. С голямата ми уста дадох обещания на съотборниците и общо взето нищо не успях да направя както трябва. Имах късмет, че бяха точни и разбрани и успяха да се справят доста добре и изкарахме 10/10 точки на презентацията. Ето така мина първият месец и дойде време за изпит за който не се бях готвил въобще и
не се справих много добре (240/400). Не съм сигурен дали мога да говоря за задачите в момента понеже мисля че има още една група която не е минала, но моето впечатление беше малко смесено. За 2 часа горе долу реших първите 3 задачи като имах грешки на някой от тестовете. На четвърта задача просто не знаех материала толкова добре колкото си мислех.

Това обаче далеч не е всичко което се случваше в унито за този месец. Имаше семинари на всякакви теми дори някои от тях не бяха пряко свързани с програмирането и бяха доста интересни . Една събота и неделя почти целият университет отиде на Боровец на teambuilding, аз за нещастие бях на работа, но от другите чух, че било голяма забава. Други колеги ходеха на paintball мисля, а някой от по-изявените  водеха упражнения за предстоящият изпит.  Така като погледна назад в момента си мисля, че можеше да отидеш в унито в понеделник сутринта и да се прибереш в петък вечерта и пак да си мислиш, че си успял да свършиш само половината работа.

Сега след като приключих с първата част от ниво 1 реших да си дам равносметка какво знам горе долу  ( изпита спомогна за това). Истината е че не мога да претендирам, че разбирам от Java. Това което научих са някой основни концепции и къде да търся ако се сблъсквам отново с нея и срещна някой от проблемите с които се сборих по време на курса. Не ме разбирайте погрешно де, това не значи, че преподавателите не стават или че материала не беше на ниво. Просто винаги се стига до това дали може сам да си отговориш на няколко въпроса- Това ли е което искаш да правиш наистина? Доволен ли си от нивото на което си в момента? Какво си готов да пожертваш за да станеш добър?

На първите два въпроса по отношение на програмирането в сърцето си знам от две години вече верният отговор.  Последният въпрос цял живот ме трови обаче, просто съм много мързелив и трудно се лишавам от каквото и да било. Много обичам да играя на игри, да гледам филми или сериали, или просто да излизам навън. Първата част на ниво едно ми показа, че няма как да стане. Не можеш просто да решиш задължителните задачи от домашното и да си мислиш, че знаеш достатъчно. Трябва яко да се „коди“ и да се сблъскваш с проблеми и не веднага да копираш решението на някой от нета ми да помислиш малко.

В крайна сметка още нищо не е свършило и мисля, че от тук на сетне мога само да се старая повече и да вниквам по-надълбоко в нещата. Съвета ми към вас които мислите да се записвате в Software University София е да помислите наистина добре дали това е което искате, защото голяма част от колегите са доста сериозни и според мен имат потенциала  да намерят своята ниша както в нашата така и в световната  IT индустрия.

Advertisements